Защо е важно да поддържаме оптимално количество ЦИНК в тялото?

Какво представлява цинкът?

Жизнено-необходим микроелемент, който присъства в над 300 ензима и множество транскрипционни фактори (Hogstrand et al., 2008).

Главен регулатор на генната експресия и биологичната хомеостаза по силата на своите действия върху ДНК, РНК и протеин синтезата по време на клетъчно делене (MacDonald, 2000).

Основен минерал за предотвратяване на образуването на свободни радикали, които представляват нестабилни атоми, можещи да увреждат клетките. Свободните радикали са свързани още с прогресиране на хронични и дегенеративни заболявания (Stefanidou et al, 2005; Pham-Huy et al., 2008).

Цинкът се използва за лечение на няколко заболявания, главно поради потенциалната му способност да отслабва натрупването на свободни радикали, явление, което обикновено се описва като оксидативен стрес (Powell, 2000).

Къде в човешкото тяло можем да открием цинк?

След желязото, цинкът е вторият най-разпространен основен минерал в човешкото тяло, като средностатистическият мъж с тегло 70 кг съхранява 2-3 г цинк (McCall et al., 2000).

Тези запаси се съдържат в множество отделения на тялото, включително важни органи.

Въпреки това, независимо от разпределението в тялото, цинкът проявява важни физиологични действия дори в органи и тъкани, където запасите са ниски.

Например, по-голямата част от цинковите депа се намират в скелетните мускули (King et al., 2000), но добавката на цинк не се счита от първостепенна важност за поддържане на мускулно-скелетната функция.

В кои органи цинкът проявява антиоксидантно и противовъзпалително действие?

Графиката показва противовъзпалителните и антиоксидантните роли на цинка в няколко органи.

Цинкът е важен за намаляване на активирането на реактивни кислородни видове (ROS) (Bao et al., 2010).

Експресията и производството на провъзпалителни цитокини и ензими, които участват във възпалителния процес, също се намаляват (Bao et al., 2010).

Тези реакции са важни за правилната функция на черния дроб, сърцето, тестисите и мозъка.

Хепатоцит, кардиомиоцит, ендотелни клетки, сперматозоиди и невроните са клетки, чрез които има допълнителни последващи физиопатологични процеси (Bao et al., 2010; Gower-Winter and Levenson, 2012; Jing et al., 2016)

Защо ролята на цинка е важна?

Цинкът играе важна роля в регулирането на имунната система (Barnett et al., 2010). Последните мета-аналитични данни показват силна връзка между намалени нива на цинк и автоимунни заболявания (Sanna et al., 2018).

Недостатъчни запаси от цинк могат да бъдат рисков фактор за пневмония и смъртност сред възрастни хора (Barnett et al., 2010), защото ниските нива на цинк пречат на резистентността към патогени (Gammoh and Rink, 2017).

Цинкът може да допринесе за защитата на гостоприемника чрез поддържане на структурата и функцията на мембранната бариера. Това е много важно на места като белите дробове и червата, които са постоянно изложени на безброй патогени и вредни агенти.

Цинкът може да повлияе на производството и сигнализирането на множество възпалителни цитокини в различни типове клетки. Проучвания показват как пациентите с остри заболявания имат хипоцинцемия (недостатъчно количество цинк в организма), заедно с повишено производство на цитокини (Besecker et al., 2011).

Цинкът е неразделна част от епидермалната и дермалната тъкан, където действа като стабилизатор на клетъчните мембрани и като основен фактор в множество транскрипционни фактори и ензими. Следователно, дефицитът на цинк може да доведе до забавено зарастване на рани, особено при възрастни хора с нарушен хранителен статус (Gosain and DiPietro, 2004).

Какво трябва да знаем за суплементацията с цинк?

Суплементацията с цинк има благоприятен ефект върху гликемичния контрол при диабетици и при хора с висок риск от развитие на диабет. Може да се използва като допълнителна терапия за предотвратяване или котролиране на диабет (Want et al., 2019).

Добавянето на един микроелемент във високи дози може да влоши състоянието на други микроелементи, което може да се види в случай на суплементация на желязо, нарушаваща усвояването на цинк. Освен това излишната добавка на цинк или мед влияе върху строго контролираното съотношение на тези два метала. Важно е да се знае, че добавянето на високи дози цинк за продължителни периоди води до дефицит на мед (Plum et al., 2010).

Поддържането на хомеостазата на микроелементите и витамините е от основно значение за силна имунна система и цялостното здраве на тялото.

Цинкът е многофункционален елемент, който е жизненоважен за растежа и функционирането на всички клетки. Имунната система е пряко засегната от модификацията на цинковата хомеостаза.

Преодоляването на дефицита на цинк и свързаните с него неблагоприятни прояви може да се постигне чрез подходяща диета и хранителни добавки. Не забравяйте да се консултирате с  квалифициран нутриционист, диетолог или лекар преди да започнете употреба.

Автор: Костадин Цветков

Facebook: Kosta Nutrition

Instagram: kosta_nutrition

Website: www.kostanutrition.com

Проучвания:

Bao, B., Prasad, A., Beck, F., Fitzgerald, J., Snell, D., Bao, G., Singh, T., Cardozo, L., 2010. Zinc decreases C-reactive protein, lipid peroxidation, and inflammatory cytokines in elderly subjects: a potential implication of zinc as an atheroprotective agent. The American Journal of Clinical Nutrition, 91(6), pp.1634-1641.

Barnett, J., Hamer, D., Meydani, S., 2010. Low zinc status: a new risk factor for pneumonia in the elderly?. Nutrition Reviews, 68(1), pp.30-37.

Besecker, B., Exline, M., Hollyfield, J., Phillips, G., DiSilvestro, R., Wewers, M., Knoell, D., 2011. A comparison of zinc metabolism, inflammation, and disease severity in critically ill infected and noninfected adults early after intensive care unit admission. The American Journal of Clinical Nutrition, 93(6), pp.1356-1364.

Dissanayake, D., Wijesinghe, P., Ratnasooriya, W., Wimalasena, S., 2010. Relationship between seminal plasma zinc and semen quality in a subfertile population. Journal of Human Reproductive Sciences, 3(3), p.124.

Gammoh, N. and Rink, L., 2017. Zinc in Infection and Inflammation. Nutrients, 9(6), p.624.

Gosain, A. and DiPietro, L., 2004. Aging and Wound Healing. World Journal of Surgery, 28(3), pp.321-326.

Gower-Winter, S. and Levenson, C., 2012. Zinc in the central nervous system: From molecules to behavior. BioFactors, 38(3), pp.186-193.

Hogstrand, C., Zheng, D., Feeney, G., Cunningham, P., Kille, P., 2008. Zinc-controlled gene expression by metal-regulatory transcription factor 1 (MTF1) in a model vertebrate, the zebrafish. Biochemical Society Transactions, 36(6), pp.1252-1257.

Jing, L., Li, L., Zhao, J., Zhao, J., Sun, Z., Peng, S., 2016. Zinc-induced metallothionein overexpression prevents doxorubicin toxicity in cardiomyocytes by regulating the peroxiredoxins. Xenobiotica, 46(8), pp.715-725.

King, J., Shames, D., Woodhouse, L., 2000. Zinc Homeostasis in Humans. The Journal of Nutrition, 130(5), pp.1360S-1366S.

Lansdown, A., Mirastschijski, U., Stubbs, N., Scanlon, E., Ågren, M., 2007. Zinc in wound healing: Theoretical, experimental, and clinical aspects. Wound Repair and Regeneration, 15(1), pp.2-16.

Lazzerini, M. and Wanzira, H., 2016. Oral zinc for treating diarrhoea in children. Cochrane Database of Systematic Reviews,.

MacDonald, R., 2000. The Role of Zinc in Growth and Cell Proliferation. The Journal of Nutrition, 130(5), pp.1500S-1508S.

McCall, K., Huang, C., Fierke, C., 2000. Function and Mechanism of Zinc Metalloenzymes. The Journal of Nutrition, 130(5), pp.1437S-1446S.

Pham-Huy, L. A., He, H., Pham-Huy, C., 2008. Free radicals, antioxidants in disease and health. International journal of biomedical science : IJBS, 4(2), 89–96.

Plum, L., Rink, L., Haase, H., 2010. The Essential Toxin: Impact of Zinc on Human Health. International Journal of Environmental Research and Public Health, 7(4), pp.1342-1365.

Powell, S., 2000. The Antioxidant Properties of Zinc. The Journal of Nutrition, 130(5), pp.1447S-1454S.

Prasad, A., 2007. Zinc: Mechanisms of Host Defense. The Journal of Nutrition, 137(5), pp.1345-1349.

Sanna, A., Firinu, D., Zavattari, P., Valera, P., 2018. Zinc Status and Autoimmunity: A Systematic Review and Meta-Analysis. Nutrients, 10(1), p.68.

Santos, H. and Teixeira, F., 2019. Use of medicinal doses of zinc as a safe and efficient coadjutant in the treatment of male hypogonadism. The Aging Male, 23(5), pp.669-678.

Santos, H., Teixeira, F., Schoenfeld, B., 2020. Dietary vs. pharmacological doses of zinc: A clinical review. Clinical Nutrition, 39(5), pp.1345-1353.

Stefanidou, M., Maravelias, C., Dona, A., Spiliopoulou, C., 2005. Zinc: a multipurpose trace element. Archives of Toxicology, 80(1), pp.1-9.

Ventura, M., Casciaro, M., Gangemi, S., Buquicchio, R., 2017. Immunosenescence in aging: between immune cells depletion and cytokines up-regulation. Clinical and Molecular Allergy, 15(1).

Wang, X., Wu, W., Zheng, W., Fang, X., Chen, L., Rink, L., Min, J., Wang, F., 2019. Zinc supplementation improves glycemic control for diabetes prevention and management: a systematic review and meta-analysis of randomized controlled trials. The American Journal of Clinical Nutrition, 110(1), pp.76-90.